Aug 30, 2009, 2:46 PM

Приятели завинаги

  Poetry » Other
3.4K 0 0

Приятелството - нещо вечно,
макар и осеяно с грешки - човешко.
Не е лесно, когато ти се плаче,
но винаги го има важното "обаче".
Обаче има някой, който
ще дойде да те утеши,
който ще те прегърне...
мили думи той ще ти шепти.
Този някой аз
наричам го просто приятел
и има в мене глас,
който подсказва ми: "Не е предател!"
За този някой увещавам,
давам си живота!
И ако е нужно, обещавам,
ще поема в грешната посока!
Когато съм със вас,
щастлива аз се чувствам.
Смея се със глас
и от сърце си ви прегръщам.
В най-трудните моменти
сте били до мен!
Всичките ми простотии
търпите ден след ден...
Болката отминава,
когато не си сам,
а споменът остава
и аз тая го там!
Там - дълбоко във сърцето,
където сте и вие!
Приятели завинаги
наричаме се ние!

Посвещавам го на Десито, Иво и Васето, защото ме познават добре, но въпреки това винаги са били до мен! Обичам ви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...