Приятелка
Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце.
И тъй... двете да си поговорим
за Болката със грозното лице,
за Тъгата малко да поспорим...
Не дава ми да легна, да заспя,
че скучно ù е, иска да се стопли.
При друг не може, пък нали съм и сама...
За Любовта дойде да ми припомни -
как уж приятелка добра била,
а тръгнала и нейде се е заиграла...
... и Съжалението дебнело сега...
(от Клюката това разбрала)
Прегърнах силно мойта Самота,
поканих я за гост във мойта къща,
(сама не исках да съм през нощта)
приятелка е... при мене все се връща.
© Паула Петрова All rights reserved.
