Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце.
И тъй... двете да си поговорим
за Болката със грозното лице,
за Тъгата малко да поспорим...
Не дава ми да легна, да заспя,
че скучно ù е, иска да се стопли.
При друг не може, пък нали съм и сама...
За Любовта дойде да ми припомни - ...