Приятелка
Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце.
И тъй... двете да си поговорим
за Болката със грозното лице,
за Тъгата малко да поспорим...
Не дава ми да легна, да заспя,
че скучно ù е, иска да се стопли.
При друг не може, пък нали съм и сама...
За Любовта дойде да ми припомни -
как уж приятелка добра била,
а тръгнала и нейде се е заиграла...
... и Съжалението дебнело сега...
(от Клюката това разбрала)
Прегърнах силно мойта Самота,
поканих я за гост във мойта къща,
(сама не исках да съм през нощта)
приятелка е... при мене все се връща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
