paula (Паула Петрова)
72 926
20.10.2009 г., 11:24 ч.

Приятелка 

  Поезия » Друга
771 0 19

Когато вън настъпва мрак,

Самотата тайно ме поглежда,

опитва се да се промъкне пак

до мен  да седне, с тайната надежда

 

да я прегърна с двете си ръце.

И тъй...  двете да си поговорим

за Болката със грозното лице,

за Тъгата малко да поспорим...

 

Не дава ми да легна, да заспя,

че скучно ù е, иска да се стопли.

При друг не може, пък нали съм и сама...

За Любовта дойде да ми припомни -

 

как уж приятелка добра била,

а тръгнала и нейде се е заиграла...

... и Съжалението дебнело сега...

(от Клюката това разбрала)

 

Прегърнах силно мойта Самота,

поканих я за гост във мойта къща,

(сама не исках да съм през нощта)

приятелка е... при мене все се връща.

 

© Паула Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??