Приятелка

Тя казва, че от малка ме познава,

но не си я спомням аз.

Не искала при мен да заповяда,

чакала удобен час.

Усмихвала съм се и съм мечтала.

"Ще се върна" рекла тя.

Мечти тя мрази, смехът я дразни.

Сърцата на приятелите ù са празни.

И ето, видяла ме е, казва,

клечала съм със свещ в ръка.

На мойто рамо се облегна.

Усетих тежестта.

И оттогава не ме пуска,

държи ме за ръка.

Приятелите ми не харесва.

С мечти били пълни техните сърца.

Ах, каква си ти? Досадна си!

И рамото вече ме боли!

Други приятели нямаш ли,

та при мен се приюти?

"Аз приятели си имам

безкрайно много по света.

И се чудя и не проумявам,

ти как не ме позна?

Те гонят ме и после пак ме търсят.

Не е лесна тяхната съдба.

Не мислех, че е нужно да ти се представям,

моето име е просто Самота."