Приятелка
Приятелка
Тя казва, че от малка ме познава,
но не си я спомням аз.
Не искала при мен да заповяда,
чакала удобен час.
Усмихвала съм се и съм мечтала.
"Ще се върна" рекла тя.
Мечти тя мрази, смехът я дразни.
Сърцата на приятелите ù са празни.
И ето, видяла ме е, казва,
клечала съм със свещ в ръка.
На мойто рамо се облегна.
Усетих тежестта.
И оттогава не ме пуска,
държи ме за ръка.
Приятелите ми не харесва.
С мечти били пълни техните сърца.
Ах, каква си ти? Досадна си!
И рамото вече ме боли!
Други приятели нямаш ли,
та при мен се приюти?
"Аз приятели си имам
безкрайно много по света.
И се чудя и не проумявам,
ти как не ме позна?
Те гонят ме и после пак ме търсят.
Не е лесна тяхната съдба.
Не мислех, че е нужно да ти се представям,
моето име е просто Самота."
© Мария All rights reserved.
