Dec 22, 2009, 9:23 AM

Приятелка

  Poetry
747 0 0

приятелка и бях толкова години
но нашето приятелство отмина
сега нови чуства те вълнуват
и приятели за теб не съществуват
вярна ти бях и те обичах като сестра
но времето за приятели отмина
имаш нов живот вече ти
и забрави ме вече нали
но времето минава и лекува
животът мен ще излекува
но когато ти потрябвам не ме търси
за мен на заден план си ти
както ти ме збрави
ще те забравя и аз
не ми звъни във късен час
ти приятелската любов похаби

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...