Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
Aug 9, 2015, 8:04 PM  

Приятелко... 

  Poetry » Other
1150 2 14

Наричат странно и дори обречено

нашето отколешно приятелство,

но то, мишена за стрелите недоверие,

оцеля и през годините укрепна,

събрало шепа песъчинки доказателства,

там, на ивица до невъзможност тясна,

между две условни измерения:

бряг със сипеи – удобни обстоятелства,

и океан на чувствата, с опасни

в загадъчните дълбини течения.

 

Приятелко, Сестричке, Дружко вярна!

Под разни покриви животът ни премина.

 

Неволи, скърби заедно боляхме;

от всеки краещник споходила ни радост

сладки къшеи поравно пак деляхме,

но често в здрача на притичало мълчание,

след миг, от клепки деликатни разпиляно,

проблясваше издайническо пламъче

на простичко, изстрадвано желание,

а сипеят, по склона на компромиса,

крепеше го едничко камъче

на спазвано негласно обещание.

 

Бих искал някога аз първи да си тръгна

от тази ивица, до невъзможност тясна,

 

която не посмяхме да превърнем

в прибоя с рифове непредвидими страсти,

опазвайки, наглед обикновени,

ценни късчета различно щастие,

но мога ли, повярвай, ще се връщам,

макар че тук ще бъда вече пепел;

и ти ела, веднъж поне, донесла ми

не вехнещо, нетрайно цвете,

а светлата камбанка на гласчето,

чиято искреност така добре познавам,

 

изричайки тъй важното за мен, прощаващо:

„Приятелю, не съжалявам!”

 

28.05.2015

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина е безценно, Страннице. Даже би могло да се каже, че тези двамата донякъде са облагодетелствани. Любови се раждат и умират, други угасват по силата на навика. В случая, приятелството между мъжа и жената съществува като такова, но е осветено и от любов, В нейната несподеленост, в това близко до платоничното изживяване, се крият голям заряд и живучност, притежаващи завидна устойчивост към сивата гума на тривиалното ежедневие.
  • Едно такова приятелство е безценно! Много искрено и хубаво стихотворение!
  • > Донова, ти на поправителен ли се явяваш?! Спокойно, няма да го „отнесеш” (изразът си е твой), защото и този път имаш попадение. Направило ти е впечатление, че всеки един от двамата поделя с другия само краищника от радостно събитие, споходило собствения му дом. Няма как да не ме зарадва трайния интерес, който прояви към това стихо.

    > Йоана, ще ти призная нещо... Не изпитвам никакви угризения, че съм те разчувствал и понеже си падам малко проклетник, ако мога, бих го сторил отново и отново...!

    > Септември, тази ивица, до невъзможност тясна, би могло да е и изпълненото с напрежение разстояние между устните, в подобно на описаното тук приятелство на мъж и жена Дори само една целувка е в състояние да я заличи.

    > Евелин, винаги се опитвам да постигна точно това - написаното да подръпне някоя фина струна в душата на прочелия го. Радвам се, че и ти си го усетила така. Благодаря, миличка и ме извини, знаеш за какво...

    > Права си, Вики. Малкото камъче на негласно дадено обещание, остана до края преграда пред сипея по склона на компромисите, опазвайки двамата от завличане в непредвидимия океан на чувства и хронологични предизвикателства, които крие една, вече консумирана физически, нова любов. Май все повече го намразвам туй камъче... Що ми трябваше да го слагам в стихото?!

    > Ето един мъж, който също ме разбира! Няма да махам камъчето, Краси!
  • Животът е непълен, ако не ти се е случило такова приятелство!
    То не прилича на нищо друго и ни обогатява и извисява.
    Поздрав, Людмиле!
  • Приятелство е... Защото не може да бъде нищо друго
  • Страхотен финал - докосващ...!!!

    "Бих искал някога аз първи да си тръгна
    от тази ивица, до невъзможност тясна,

    която не посмяхме да превърнем
    в прибоя с рифове непредвидими страсти,..."
  • Разчувствах се! Така силно. Благодаря
  • Мислим си, че добрите взаимоотношения между хората се крепят на чувства, уважение, доверие. Това безспорно е така, но истината е, че трайните отношения се крепят на компромиса! В това стихотворение виждам много преплетени "компромисни нишки".
    Виждам и достатъчно, поднесени интелигентно, правдивости, за да се върна тук отново и да го препрочета, доставяйки на душата си насладата от определени стихове. Няма да ги анализирам всички, че пак ще го "отнеса", но не мога да не отбележа това, че "хлябът" остава за семействата на лирическите ти. Сигурна съм обаче, че сладостта на споделените краещници е не по-малка!
    ПП Позволих си втори коментар, а ти не обръщай внимание на първия, компромисен е!
  • Права си, Раде. Точно затова и не мръднах встрани и на йота от обявената в стихото логическа линия. Избрах стерилния вариант, оставяйки на читателя свобода да втъче по негов избор обстоятелствените нишки, даващи резултат - по-добър или по-лош, но при всички случаи различен от този.
  • Много може да се разсъждава, но лично аз не се наемам!Трябва доста време, пък и не е тук мястото. Иначе стихото е в твой стил- леко ретро, лирично и най-вече искрено!
  • > Донова, благодаря, че все пак реши да не изпълниш със съдържание това: "... и колко още определения мога да дам..." щото и без тях (определенията), тези които си оставила са предостатъчно.

    > Анастасия, приемам с доволство поздравлението, а също и преимуществено-позитивната прогноза. Репликата от финалния стих дава достатъчно основание да се предположи, че трудното за съхраняване приятелство между мъж и жена, изпитващи силни чувства един към друг, ще остане чисто и непокътнато, платило тази, почти непосилна цена на мъчително въздържание.

    > Любов е, Таничка, любов е! - Макар и изстрадвана от двамата във всеки един божи ден, тя има шанс да бъде опазена, оставайки неразделен техен спътник през целия им живот. Знаем какви са рисковете пред споделената и консумирана физически любов. Оправдан ли е страхът им? -И да, и не... Но това трудно бихме могли да решим ние. То е техен негласен избор, който донякъде е предопределен, с подсказката, че и двамата са вече семейни.

    > Ирен, макар и да е извън идеята на стихото, сам по себе си, цитираният от теб епизод е много вълнуващ. А това, че реши да го споделиш тук е изключително мило!!!
  • Когато почина дядото на моя съпруг, намерихме тетрадка. Тетрадка в която той разказва за своя живот. В нея разказвайки за съпругата си не я наричаше нито любима, нито съпруга, нито по име. Наричаше я - моята другарка...
    Прииска ми се да го споделя тук...
  • Това е любов!
  • Завладяваща искреност, тънки, но непреодолими граници, перфектна чистота и колко още определения мога да дам на това великолепно стихотворение!
    Бих му сложила заглавие-обръщение "Щастливко"
Random works
: ??:??