Feb 1, 2013, 10:43 PM

Приятелство

  Poetry » Other
858 0 1

Благодаря, че върна усмивката ми!


Понякога, когато ти е трудно,

понякога, когато ти тежи

и мислиш си, че само чудо

би спряло твоите сълзи,

тогава някой тихо спира,

готов със теб да помълчи,

без поглед само те разбира,

без длан – ръката ти държи

и вече нищо не е сиво,

животът грейва като нов,

тъй цветно, нежно и красиво,

в една приятелска любов…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....