ПРИЯТЕЛСТВОТО
Приятелството истинско личи
не само във житейските ни нужди,
не само в откровените очи
на безметежна и щастлива дружба…
Приятелството истинско личи
най-вече във сърдечните ни драми –
когато чашата ни загорчи,
когато гърбом ни нанасят рани…
Едва след скъсаната нишка чак
аз вече знам дали си ми приятел,
дали и в мен не съществува знак,
че съм ти само мним доброжелател!
© Христина Радомирова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
