Приятелю...
... помниш ли как си изгубих "щастливия" пръстен
и колко помръкна тогава лицето ми, а?
Сякаш небето намръщено с кост се задръсти
и почна да кашля сълзите си - черна река.
Аз помня, Приятелю, ти се усмихна и рече:
Недей да тъжиш, моя малка, недей да тъжиш!
На тебе приляга ти светлата песен сърдечна.
А пръстенче пак ще ти купя - от смях и лъчи.
И как ме намери на сляпо кръстовище, помниш ли,
където несбъднато вчера с незрялото днес
пресичаха вече излъгано, мразено бъдеще?
Над мене луната догаряше - поменна свещ.
Ти ме обгърна, привдигна, Приятелю, помня:
Не гледай назад, моя малка, не гледай назад!
Животът подхожда ти, виж го от моя зрял поглед.
А в дар - пълноистинна, ярка - ти давам луна.
Ти знаеш ли, най-смъртодушната язва коя е?
Когато посееш доверие в някой от корен фалшив,
поливаш с надежди и чакаш цветчета омайни,
а в него поникнат предателство, страх и лъжи.
Аз зная, Приятелю, виждам - как лете и зиме
у теб съвършените, райски градини цъфтят.
От техния плод да събирам живот е причината
отново да бъда приятел - със себе си и света.
© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря ти!
