Приятелю мой
на моя скъп приятел Методи Стефанов
Приятелю мой, в тази болница
достигна животът ти днес.
Накуцваше той напоследък
и пристъп получи нощес.
А помня те горд и величествен
въртеше ти слънце с ръка.
Висилката гърбом възлизаше
и правеше кръст на халка.
Приятелю мой, зная трудно е -
достигна до своя предел.
Напред да вървиш е безумие.
А страшно е чак да си смел.
Ти качваше Кончето в Пирина.
Премина и Котешки чал.
Ала краката изстинаха.
Духът е сега отмалял.
Приятелю мой, зная страшно е,
когато си буден дори
и в своето минало - прашното,
се ровиш до ранни зори.
Какво ще откриеш за себе си.
Навярно един кръстопът.
Рисунки от хиляди белези,
чертаещи твоята смърт.
Приятелю мой, стига вече.
Почивка си дай в този ден.
Представяй си колко далече
си стигнал без глас - вдъхновен.
И в твоите светли зеници
събраната с време тъга,
със полета волен на птица
нека да срещне снега.
© Младен Мисана All rights reserved.
