(Признай)... и лъжи ме...
(Признай!)
Не си чувал по-заглушаващ трясък
от разбито сърце в празен дом.
Не си виждал по-заслепяващ блясък
от паднала звезда в студен простор.
--------------------------------------------------
Признай ми днес за лъжите от вчера.
Но не ме гледай през рамо.
Премини през живота ми като сляпа неделя.
И забрави ме в моментите на „ако можех само”...
Признай ми в съня, че някога си ме обичал.
И само там ме дръж за ръката.
Спомняй ме, като бегло заричане.
Аз винаги ще съм оная непозната...
... която устни хапеше, за да не боли,
и с нокти дереше всеки спомен.
Признай, че не си ме имал в никакви мечти.
С признания съблечи ме, като поредния лист отронен.
--------------------------------------------------------
(Признай!)
Днес е твърде късно да разпознаеш лицето ми,
сред толкова други, различни персони.
А вчера бе премного рано да вържеш ръцете ми,
време няма от толкова предфинални роли.
Излъжи ме, ей така, напук,
излъжи ме, че днес за малко ме обичаш.
И поднеси ми в спомена, точно в този тук,
цвете на измама със отричане...
И канони напиши за моята любов.
Канони за всяка малка роля,
за всяка обич, отминала през тоз живот,
за тебе пиши, в тях лъжи ме, че съм твоя!
Излъжи ме, моля, аз имам нужда.
За да мога после силна да си ида.
Признай, че утре вече ще съм чужда.
И влакът от коловоза ще е минал...
И гарата ни ще е пуста,
оная, де’ ръце някога докоснахме.
И смехът оттогава не е същия,
кога към тебе ме притисна, с анатемосване.
Признай ми!
Аз зная, че нероденото е винаги загинало.
А любовта е дъжд в пустиня.
Признай ми, че от началото за тебе съм отминала,
като буря от един мираж и половина...
© Ди All rights reserved.
