Признание
Признание
Харесвам те по образ, харесвам и твоята осанка.
Признавам си, имам и известно влечение към теб.
Но ще можем ли да живеем заедно-двамката,
да делим радост, мъка и последното къшейче хляб?
А ако нещо не харесваш,ще тропаш ли с крак?
Ще ме притискаш ли като с огромна преса?
Ще ми крещиш ли, че съм последен простак?
А аз ще се чудя - любовта и нежността ти къде са!
Прощавай, но това са моите големи съмнения,
Защото всички тези неща с очите си съм видял.
Искам да знам! За това те питам без извинение,
докато в пламъка на любовта не съм загорял.
Искам живота ни да бъде море на любовта,
да живеем един за друг и заедно за нашите деца,
да се пазим зорко от подлостта и покварата,
да гледаме на света и хората с открити лица.
Защо заплака? Защо така се притисна до мен?
Груб ли бях? Обиди ли се? Много ли се разсърди?
Най-малко теб исках да обидя с този рефрен.
А сега разбрах, че любовта ни - нашата любов ще я бъде!
1950 год.
© Асен Стефанов All rights reserved.
