Feb 9, 2007, 5:35 PM
Признание
Признание... покой,
тежкият товар го няма,
но думи от стомана
тежат сега във мен.
"Било е грешка",
"Не бе нарочно",
а ти сам вярваш ли си,
или не?
Нима не те боли,
нима не плачеш?
Спокоен си... добре!
Имаш право на покой,
след като разби едно сърце...
Живееш или преживяваш,
докога... кой ще бъде с теб?
Разпиляваш ти мечтите,
превръщаш ги в кристали лед.
Добре... не мога друго да добавя
и няма смисъл...
студени сме, не може вече нищо да ни сгрее,
тръгни сега, не съжалявай,
дано и теб така те някой разпилее!
тежкият товар го няма,
но думи от стомана
тежат сега във мен.
"Било е грешка",
"Не бе нарочно",
а ти сам вярваш ли си,
или не?
Нима не те боли,
нима не плачеш?
Спокоен си... добре!
Имаш право на покой,
след като разби едно сърце...
Живееш или преживяваш,
докога... кой ще бъде с теб?
Разпиляваш ти мечтите,
превръщаш ги в кристали лед.
Добре... не мога друго да добавя
и няма смисъл...
студени сме, не може вече нищо да ни сгрее,
тръгни сега, не съжалявай,
дано и теб така те някой разпилее!
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Това ми хареса!
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"...В живота всичко се връща,
в незнаен ден, в незнаен час.
Добро ненаказано няма
и за злото го вярвам аз..."