Признание с молба за прошка
Тихо пристъпвам
на пръсти. Едва!
Да не разместя със звук тишината
На гроба ви
татко и майче
поднасям цветя
нищо, че те ще увяхнат след няколко часа
С внукът ви носим и друго
в сърцата - любов!
От моите думи той ви познава
Внук ви , мълчание. аз и цветя
и тишина!
Езикът на Бог!
С пет години съм по- стара
от теб, мила майче
татко, след пет, съм твоя връсница!
На колко години съм всъщност аз вече
когато дните без вас спрях да броя?
На над сто.
Сто и една?!
Виновна съм!
Все нямах време, залутана във суета
да ви помоля на колене
ако може..
Простете ми сега
Спомен, мълчание, любов и цветя
с тишина- езикът на Бог
това е всичко
Достатъчно ли е?
Не казвате нищо
Простете ми сега
поне сега..
© Румяна Друмева All rights reserved.
