Необятни небосклони
разлюляха се за миг.
В междузвездните простори
призовах със мощен вик:
Ти, която си муза!
Ти, която си плам!
Тебе неистово търся!
Да претвориш живота ми в блян!
Превземи душата ми млада,
дари я с жизнерадостен гръм!
Да избягам от адската клада!
Отърви ме от забития трън,
който сега назовавам живот...
© Георги Бъчваров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
