Призрачен свят
ПРИЗРАЧЕН СВЯТ
На Ани (Anabell)
В призрачен свят
престъпвам едва.
Силуети прозрачни.
Край мене тъма.
Движат се бавно,
със стъпки отмерени
живите мъртви
до днес непогребани.
И скрити, и явни,
движения леки
на хора бездушни
с лица-силуети,
се лутат край мене
сякаш без цел,
но всъщност
се сблъскват
с живота-предел.
И някак спонтанно
душата се свива.
Мъглата е гъста,
и странно бодлива,
очите дълбае.
Сърцето замира.
Боли ме от мъка.
Умът ми блокира.
И крачат към нищото,
свели глава,
сенките-призраци
с кухи сърца.
Някога давали
любов, светлина,
днес са забравени,
кретат едва…
Внезапно застивам.
Дълбае умът:
Нима аз сънувам,
или туй е светът?
Изтръпвам във ужас,
потискам плачà.
Крещи ми се силно,
а всъщност мълча.
И в миг осъзнавам:
житейска игра
довела човека
до тази съдба.
Превръща го в призрак,
блуждаещ във мрака,
напред да се движи,
невиждайки знака
на голата истина
в човешкия свят:
обърне ли гръб
брата на брат,
загубва и разум,
и сърце,
и душа,
превръща се в призрак
без сетива.
…
Ужасно е
да бродиш
в тъмнината,
загубил
себе си,
душата си
и светлината…!
© Мария All rights reserved.
Надявам се да съм те зарадвала. Прегръщам те!
