Призракът, седнал на рамото ми
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици.
Слугувам на баналните ти дяволи.
Усмивките ми вече са оскъдица...
Къдриците от напъни- изправени.
Желая да си тръгна в безизвестното.
Погребала и вяра , и мечтание.
Спасените изгряват като месеца.
Звездите не живеят с подаяния.
Но все като единствен те живея
и в тоника ти с джинове се давя.
Озъбваш се преди да се засмееш,
но кал да си, Живот ще те направя.
