Призракът, седнал на рамото ми 

© All rights reserved.

Comments

• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2018-06-26T16:30:27+03:00
  Когато животът те мачка, той ти предава уроците си и те учи на друга сила - да се изправяш. Да забравяш ен-случаите в които си падал, само последния да помниш, за да имаш силата пак да се изправиш и тръгнеш в посоката си. Чудесно си предала това в стихотворението си, Райне, усещам, че ти и лирическата се препокривате и ти стискам ръката с възхищение!
• stenli499 (Станислава)

  2018-06-24T14:15:54+03:00
  Как успя да изведеш този категорично заявен позитивизъм след всичките емоционални борби в стиха, Райне!? Приятно ме изненада с края – очаквах сломена лирическа.
• Plevel (Силвия Илиева)

  2018-06-23T15:09:06+03:00
  Хареса ми много.
• laramaylin (Нина Чилиянска)

  2018-06-23T14:19:09+03:00
  Познати чувства....описани толкова поетично......със страхотен финал ....
• Роби (Роберт)

  2018-06-23T08:21:49+03:00
  "Желая да си тръгна в безизвестното.
  Погребала и вяра , и мечтание.
  Спасените изгряват като месеца.
  Звездите не живеят с подаяния."
  Много си добра, Райна!...
  Радвам се на моженето ти!...
• contessa (Светла Асенова)

  2018-06-22T23:23:20+03:00
  Хареса ми...
• danaya (Детелина)

  2018-06-22T22:57:38+03:00
  Браво! Много ми хареса!
• empousa5 (Електра)

  2018-06-22T21:47:21+03:00
  Хубав стих! Поздрав и от мен!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2018-06-22T20:02:56+03:00
  Аплодисменти!
• valia1771 (Ивон)

  2018-06-22T19:45:54+03:00
  Поздравления!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-06-22T19:19:24+03:00
  "Спасените изгряват като месеца.
  Звездите не живеят с подаяния."!!!