Призракът, седнал на рамото ми
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици.
Слугувам на баналните ти дяволи.
Усмивките ми вече са оскъдица...
Къдриците от напъни- изправени.
Желая да си тръгна в безизвестното.
Погребала и вяра , и мечтание.
Спасените изгряват като месеца.
Звездите не живеят с подаяния.
Но все като единствен те живея
и в тоника ти с джинове се давя.
Озъбваш се преди да се засмееш,
но кал да си, Живот ще те направя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
