Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня
във погледите ни пробудени,
извърнати нагоре.
Светлината разтваря всяка мътност,
облака съблича - тъмната му дреха,
озарява синьото,
събужда за птиците простора.
Гнездят дърветата
разтворили зелените си длани.
Тревите скриват сенките ни.
© Boyana All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
