Mar 19, 2007, 4:44 PM

Пробуждане

  Poetry
992 0 1
             Душата ми - отворена рана, 
             заприличала на черна гробница -
             заключена, изгубена, сега бледнея,
             кажи ми, как ще влезеш в нея?

             Любовта, която в мен пробуди,
             като пиявица залепнала на мойто тяло,
             изпива силите, живота ми,
             струва ми се, че ще полудея.

             ... И някой ден ще се събудя,
             но не защото ще забравя -
             защото ще те прокълна
             да страдаш, както аз сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...