В очите ти прочетох онзи страх,
с който се надяваше да не се срещаш,
след всяко мое тръгване назад,
след всяко мое идване отсреща.
В очите ти прочетох онзи тих копнеж,
и всяко трепетно, безмълвно „остани”
след всяко мое връщане напред,
след всяко мое мълчаливо после.
В очите ти блестяха две сълзи,
две хладни капки изворна вода.
След всеки опит неуспешен, да ме спреш,
и мойта жажда с тях да утолиш...
© Нели All rights reserved.
А и си прибери краката, да не те настъпвам, де!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
