Продаваше мечти
На ъгъла на глуха улица…
В тази студена, тъмна нощ….
Стоеше момиче… малко и красиво…
Босо, с раздърпани дрехи и сълзливи очи…
Добро, но без семейство, съвсем само…
В ръцете си държеше много мечти…
Една от които бе… майчиното рамо…
От малка, продаваше на ъгъла на тази улица…
Кибрит и малко клечки изкуствена любов…
Хората купуваха и се смееха сега…
Не знаеха, че те даряват живот…
С припечелените парички тя си купуваше усмивки…
и бе щастливо малкото й сърчице…
А в душата й се засмиваха фалшивите милувки…
Които тя рисуваше с ръце…
И минаваше време… и нощите все по-студени ставаха…
И една нощ заваля бял… снежец…
В сърцето и студени спомени оставяха…
Сълзи по очите й… като синчец…
Една сълза… падна по бузата й зачервена...
От студа и миналото прашно…
В душата й усмивка румена…
И показваше бъдещето властно…
Показваше й, че тя там ще бъде принцеса…
На незнайно кралство… със семейство и любов…
Че там ще намери мечтите… и няма да пита “Къде са…”
А ще живее щастливия си живот...
Но ето… че днес никой не си купи… клечка кибрит…
Никой не дари й изкуствена обич…
Нито красиви мечти…
Студът я сковаваше бавно…
И сълзи дори вече нямаше…
Усещаше как си отива… със звездите…
И драсна клечката кибрит…
Огън буен запламтя…
Стопли се за миг…
Но не стига и това…
Затвори очите си… и заспа…
Завинаги се залюля на люлката…
Сънува сън и умря…
Но беше щастлива тя – светулката…
………………………………………
И до днес страда целият свят…
За нея... малкото дете…
А тя щастлива е… в новия си свят…
Щастлива е… гушнала своето мече…
А ние, хората, сме си такива…
Не забелязваме кога някой от помощ се нуждае…
Забелязваме само, когато някой си отива...
Но е късно, то се знае…
© Сълза All rights reserved.
