Продължава Животът
Животът продължва - с издраснани колени
ще гоня сянката ти сива до безкрая.
Но не играй на дребно - ти сам напусна мен.
И всъщност много малко ми остави...
И може би, когато си кажа просто "Стига!"
И образа ти тебеширен с мокра гъба
премахна от живота си, ти тихо ще си идеш,
отнасяйки и нашето "Ще бъде..."
И видиш ли ме в мрака да плача,
ти иди си.
Не си желан, когато ми е тъжно.
Ти беше всичко мое. Сега си сам. Върви си.
Не можеш нищо чакано да сбъднеш.
Без теб ще се науча все някак да живея,
а може би това ми и остава.
А аз така не искам без теб да остарея...
Но той, Животът, просто продължава...
© Теодора Симеонова All rights reserved.
