Продължение......,

147/Тогава авторите руски,

ни учеха какво и как

и аз с червените си бузки,

се лутах в този качамак...

Аз имах нужда от съвети

и  умни и не до там приети,

но  следвах своя собствен глас

и всичко преосмислех аз.

И почнах тайничко да пиша,

поне куплет- но всеки ден

и всичко писано за мен,

така аз плачех и въздишах!

И тъй със селския инат,

аз влязах в релсите от млад!