Продължение......,
822
0
0
147/Тогава авторите руски,
ни учеха какво и как
и аз с червените си бузки,
се лутах в този качамак...
Аз имах нужда от съвети
и умни и не до там приети,
но следвах своя собствен глас
и всичко преосмислех аз.
И почнах тайничко да пиша,
поне куплет- но всеки ден
и всичко писано за мен,
така аз плачех и въздишах!
И тъй със селския инат,
аз влязах в релсите от млад!
© Hristo Slavov All rights reserved.
