ПРОДЪЛЖЕНИЕ №8

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

Подгониха ни след Девети,

да правим в селото колхоз.

И крути мерки бяха взети,

баща ми да направят „коз“.

За туй, че беше уважаван,

че беше човек със имот,

и най-богат и много славен,

и беше от почитан род.

За хората той да е пример,

да е за патките  „мюре“.

И всички  хора, като в трилър,

да скочат в тяхното море…

Но пък баща ми се опъна,

 и той не тръгна подир тях.

А далаверата не стана

и туй остана негов грях!

И наш’те  селски комунисти

не му простиха за това…

Дори и моят дядо Христо

 все бе на тяхната страна.

А след това, щом не успяха,

не спряха своята игра 

и все на прицел го държаха…

Играта даже загрубя!

И както никой не очаква,

 направиха баща ми враг.

И в най-последната атака 

казаха му, че е кулак.

Кулак е една дума руска,

за изедник  най-проклет,

използващ селяните за закуска,

имане трупал не поред!

И една сутрин наш’та порта

осъмна с надпис със катран:

„Кулакът да  върви по чорта“…

И все ни готвеха капан!

Със данъци ни разориха…

Те туй го правеха добре.

И тържеството си не скриха.

Така си мислеха  поне.

Със данък  ниви,  данък сгради,

данък вълна и яйца,

набутваха ни със наслада,

във село, важните лица!

Баща ми ходи по селата,

да купи, за да им даде,

че го привикваха във Общината,

дългтъ доде се събере.

Те търсеха и скрито жито,

тарашеха ни у дома,

а найдеха ли нещо скрито,

завиваше ти се света!

И ти… ще отнесеш кютека!

Ще страда с теб и челядта.

Съдбата ти не ще е лека.

 И черен ще ти е света!