Jan 3, 2017, 5:22 PM  

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
583 0 0

44/ На запад виждах, до тавана,

обръснатите планини.

И с пръст в устата си останах

от бръснатите им глави.

Над нас високо бяха спрени,

мъртвешки жалки уморени,

без капчица зеленина,

без жива гора и трева,

като обръснати с бръснач

от някакъв си великан,

забягнал от света на там,

в проклетите небостъргачи.

От всички неща онемял,

с отворена уста бях спрял

 

 

45/ А пък във тая панорама,

далече виждах Дамован

като герой от старо време,

пробиващ синия таван.

Дори и гледан от далече,

душата ти той пълни вече.

Той е единствения великан,

най- хубавия във Иран!

Безропотно,  ти  се покланяш,

на царя в тия планини,

дори и в малкото си дни,

на нещо ти се възхищаваш.

Туй всичко видяно от мен,

описах в първия си ден.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...