Тишината вали напояващо,
попивам я с всяка пора,
в мен е облачно преобладаващо,
метеорологична умора.
Гръмотевично ми е и буреносно,
затишието е измамно,
ако времето е високосно,
признак и за цунами.
Нека вали неистово,
да се изчисти душата!
Само така се раждат истински
думите след тишината...
© Зорница Петровска All rights reserved. ✍️ No AI Used
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
