Прохождане
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен,
в стената димна щом като навлезеш,
възвий глава и сънен да си даже,
към това, което после ще изчезне.
Защото спи небето сън назаем,
а слънцето все още не изгрява...
и никой друг така, не ще узнае,
че лъч от тъмнина у теб остава.
...Прохожда споменът - дете мъничко,
сега, когато мъртъв е погребан.
Но мъртвият живее без да диша
и тъй умира винаги последен...
© Младен Мисана All rights reserved.
