Произход
Солнца контур старинный
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък.
И става хладно, става тъмно
под чадъровидните акации.
А тигърът без страх затваря
кафявите си тигрови очи –
не би докоснал никой царя,
дори когато нощем спи.
Петнистата му кожа пали
в небето първите звезди
и Нил тече златистоален
под облаци прозрачен дим.
Наметнат с плащ от парещ огън,
масайски войн се впуска в танц
и куду-рогът му отронва
въздишки тръбни в странен транс.
А после в въздуха полита
мъжът, излят от абанос,
и боси мяркат се петите,
вървящи по невидим мост.
Земята пуска своя воин –
и син, и господар, и роб.
Духът ѝ древен е спокоен –
във въздуха струи живот.
С петите си след миг ще стъпи
на топлата, кафява твърд
Пазителят ѝ – дух безсмъртен,
облечен в немощна, човешка плът.
И ще господства над земята,
над птици и животни с векове
човекът слаб със танца скачащ,
когото Африка дари с криле.
2.06.2016
© Мария Димитрова All rights reserved.
