Произшествие

Poetry

664 2 9

Настъпили на котката опашката,

мълчахме с тебе тъй до сутринта...

Когато - на раздяла чак - разбрахме,

че възелът на нашите опашки

бе срастнал в тази грешна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

За мен беше удоволствие,Роби!

2018-06-27T08:15:03+03:00
Роби (Роберт)

С удоволствие прочетох, Светулке!...Поздрави!

2018-06-26T23:20:11+03:00
svetlitschka (Светличка)

Толкова ме зарадва,Георги!

2018-06-25T08:12:12+03:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми...

2018-06-23T17:41:03+03:00
svetlitschka (Светличка)

Направихте ме много щастлива с вашето одобрение! Приятен уикенд! И мнооооого усмивки!

2018-06-23T12:23:04+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0