Проклех те да не бъдеш сам,
щом искаш тишина край тебе да се стича.
Проклех те да не бъдеш там,
където сърцето кара те да тичаш.
Проклех те да ме искаш лудо,
а от мене само спомени да имаш.
Проклех те да жадуваш чудо –
да пламне слънце в твойта зима.
Проклех те жадно да ме търсиш
с изранени крака и привел рамене...
Проклех те, за да се прекършиш.
Но... сигурно ти пръв си ме проклел.