Проклинам те!
Проклинам деня, във който те срещнах.
Проклинам часа, в който сърцето ми спря.
Ти ограби душата ми най-безчовечно и
пороби сърцето ми във вечна самота!
Сега ме молиш аз да ти простя...
Мислиш си, че всичко мога да забравя.
Не заслужаваш даже да те помня!
Но споменът за тебе ме разкъсва.
Мъката изцяло ме обзема, спомня ли си
твоята лъжа.
Проклет бъди за това, че ме остави сама
и забрави моята сълза!
© Алекс Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
