Не можеш, вярвай, да избягаш от мене ти!
Аз съм ангел от небето, пратен да те навести!
Нося всичко, дето е в мечтите ти!
Подарявам си сърцето. Искаш ли го ти?
Бягаш ли - няма да успееш! ...
До мене си! Пак усещам любовта!
Щом си близо ти, няма друга истина!
Невъзможно е да има мъка по света,
щом до днес със теб не съм изпитала!
Изгрее ли слънцето, това не е ден! ...
Не ме интересува жив ли си в този миг!
Не ме интересува! За мен отдавна мъртъв си!
Все ми е едно какъв е живота ти...
Ти не заслужаваш дори омразата ми!
Приказки за любовта вече не жадувам! ...
Обичах те силно, а ти ме остави!
И всичко красиво бързо забрави!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!
От болка сърцето плаче и стене! ...
И тази нощ ли спиш с отворени очи?
Какво в душата ти отново ти тежи?
Нали до теб лежи жена.
Не е ли истинска? Не е ли хубава?
Аз зная, търсиш ти фаталната жена, ...
Ти ме питаш пак защо не те разбрах.
Защо ли гръб обърнах аз на любовта.
И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..
Ала знай, че тежки дните са за мен.
Ще ти кажа една тайна - запази я ти - ...
Отдавна зная аз, че за теб е тя любов
и нямам шанс да бъдеш мой!
И всеки ден се молех да те видя сам...
Да повярвам за миг, че ще видиш във мен любовта.
Още помня аз приказка древна, разказвана днес - ...
Знам един човек - той е моят лек!
Знам едно име, но спомена ли го - плаче ми се!
Знам едни очи - аз съм техен роб!
Знам, че ги обичам, знам, че е до гроб!
Знам една душа - вечно празна е! ...
Празно е в бара, минава полунощ
и оркестърът замира във последен блус.
Мъж допива чашата и излиза сам.
Сервитьори уморени чакат тежък край.
Тя седи единствена вече часове. ...
Разбрах - различна е от мен, на мястото тежала.
Тя винаги върви до теб, за миг не те оставя.
И вярна е била дори, друг не пожелала.
Душата си ще продаде, но теб не би те дала.
Тя изглежда вечно доволна. ...
Обичам те силно, а ти ме остави
и всичко красиво дали забрави?
И питам се какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе.
От болка сърцето плаче и стене... ...
Ето! Няма те! Тръгнал си, нали?
Плакал си в нощта, бил си пак ти сам!
Аз ли не разбрах, ти ли не каза?
Колко те боли, колко ти тежи...
На мен защо не каза, мили мой? ...
Без теб не искам да оставам и да ме боли.
Сама да чакам със надежда пак да дойдеш ти.
Дали сгреших аз или просто сме различни с теб?
Но знам, че вече няма да обичам от сърце.
Не мога да заспя, щом те няма във нощта, ...
Твоите сълзи изтривах и се давех в тях.
И във радостта голяма с теб се смеех аз.
Толкоз грехове прощавах, за да съм до теб.
Сега съм пак сама с плачещо сърце.
Жестоко ти погуби ме. ...
Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!
В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.
И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?
Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.
Моята душа бе храм на хиляди светлини. ...
Не мога вече с друг да бъда аз,
щом срещнах те и знам, че съществуваш.
Застана днес съдбата между нас
и в твоите нощи друга ти целуваш.
Прости ми, обич, че сгреших пред теб! ...
Виждам всеки ден как изстива в теб твоето сърце.
И очите ти гледат надалеч и не виждат ме.
Сякаш есента настъпи в твоята душа.
Като лятна авантюра се стопих и аз.
Ще преминат снеговете, аз ще бъда пак до тебе. ...
Този свят е голям и далеч му е края,
но обичта ми към тебе е по-голяма, знай.
И където да си, тук при мен да те няма,
твоя сянка ще бъда и ще те следвам до край.
Ще залязвам с луната, ще изгрявам с деня... ...
Сънувах те във един измислен свят.
Беше ти до мен и аз до тебе бях.
И кълнеше се, че в твоята душа
друга няма да обичаш пак така.
Щом събудих се, пак бях сама ...
За мене бе и въздух, и вода.
За мене бе живота и смъртта.
Отиде си - какъв си не разбрах.
Отиде си и всичко пропиля.
Отиде си, но времето не спря... ...
Ще те забравя, ще продължа напред.
И дори на сън няма вече да си припомням теб.
И ще бъда с друг аз щастлива, ще търся любовта.
Ти ще бъдеш много далече, но утре - не сега!
Ще си мъртъв за мене, зопомни! Но утре - не сега! ...
В живота има много срещи и раздели
и пламъче тъга остава всеки път.
Веднъж обичат ни и чувстваме, че греем,
отблъснат ли ни - това ни носи скръб.
Но кой отрича, че веднъж сърце обича? ...
За да спечеля любовта ти, на всичко бях готова,
но с времето аз станах рана, душата си отрових..
Разбрах, че който е обичан, е силен и богат,
а този, който търси обич, остава сам и слаб.
Къде ли да я търся голямата любов? ...
Аз мразя те, защото идваш в съня ми, без да си желан...
В илюзия живея нощем, а после будя се сама.
Аз мразя те, защото ти си красив и винаги студен.
Обладаваш всичко мое, а вечно няма те до мен.
Аз мразя те, защото искам далеч да си от мен сега, ...
Тази вечер е наша и последна е тя,
обеднели, мечтите помнят само тъга.
Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели
и във пламъка чезнат всички минали дни...
А когато свещта догори ...
