nebezida

Name Ани Тодорова

Завинаги ще трябва да се лутам из замъка на моята безкрайност и вместо розови заспали чуства ,аз ще откривам нечия душевна рана.

Selected works

9 results

Когато ти мълчиш....... 🇧🇬

Когато ти мълчиш,
забравена усмивка топли тишината.
Когато ти мълчиш,
ме гали вопъл на щурец самотен.
Когато ти мълчиш, ...

Poetry

2005-10-14T02:08:42+03:00 2K 1 3

Не знам 🇧🇬

Понякога разравям самотата си,
И търся някъде прашинката тревога,
Постилам си мечти, за да се смея
И убеждавам себе си, че мога...
Поникна като цвете във душата ми, ...

Poetry

2006-07-14T00:28:46+03:00 1.7K 10

Малко стихче за малките хора 🇧🇬

Те са паразитите в душата,
които всяка сутрин се усмихват,
но не за да спасят земята...

Те са хората ,които вечно питат, ...

Poetry

2006-08-22T09:39:40+03:00 1K 1 2

Изсъхнал извор 🇧🇬

Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...

Poetry

2005-02-20T21:10:56+02:00 1.7K 2

Залез 🇧🇬

Смехът под слънцето залязва
и вярата поема своя път,
но истината трудно ще изчезне
дори когато грабне я сънят.
Мечтите сластни тъмното ще иска ...

Poetry

2005-02-13T23:46:14+02:00 1.7K 2

More works