Някога в потайна тъмна доба
Човек незнаен заровил е имане 
Тегнела над него зла прокоба.
Кой да знае какво има да стане...

Имáнето от бея било отнето,
С кървища изтръгнато насила.
Отколе било трижди проклето
И злите сили в него се стаили...

Не писано било на бея да плати
за злото що сторил бил тогава.
Защото време вързано не ще стои.
Другиму било писано да дава.

Заровено сред старите борóве
Сто години време се минало
Ширели се в царски дворове
Потомците на оня що краднал е.

Поп един, легендата говори,
човек добър, умен, справедлив,
Родил се в тия ширни двори
Решил да прави света щастлив.

В училището гледал да изучи
Що мало и голямо дето иска
Знаел той, че който се научи 
Ще стори всичко що поиска.

Имал тоя поп дъщеря едничка 
Самó цвете във размирно време 
И искал и тя редом с всички 
Книгата от ръцете му да вземе.

Отказало веднага тоя бащин дар
Момичето от срам пред хорски думи.
Търсело то сред момците другар...
Пияница бил, заливал я със глуми.

Разсипал той бащино имане, 
Продал и разпродал що може 
Но още имало какво да стане
Но кой да знае и да се тревожи...

Тъй минали още сто години 
На много възходи и падения 
Времената трижди се сменили 
Имането потънало в забвение.

Тук-там някой падал покосен 
Един от гръм, там инсулт за дар
Но никой там и до днешен ден 
Не свързал го с греха прастар
 
В гората нейде е чакало гърнето 
Да дойде неговият за разплата час
Да се плати за онуй насила взето 
Да се разплащаме падна се на нас.

Някога в потайна тъмна доба
Човек незнаен заровил е имане.
А тая същата проклета злоба
Без време взе живота на баща ми...

Прощавай тате, ти нямаше вина!
Не беше с нищо тоя край заслужил!
Остави ни сами със мама на света. 
А всички се надявахме на чудо...

Дано да си където заслужаваш...
Платил си ти за чужди грехове...
Знам, че нямаше да ни оставиш.
Проклет да е оня дето те отне.

Знам, сигурно ни гледаш ти отгоре 
И знам, че винаги ще бдиш над нас.
Обаче да спра да мисля аз не мога.
Че твърде рано беше сетният ти час.

Какво е сторил някой едно време 
проклето да е три пъти по три.
Прокоба, болест - на кого му дреме? 
Щом хората превръща то в звезди?