Прокудено приятелство с част от себе си
Къде съм тръгнал?
Виж, нощта е хубава.
Знам, че ненавиждаш да говориш през деня.
Светлината ти докарва главоболие.
Недей да искаш да ти вярвам за безизхода.
Много съм вървял по схемите ти, начертани от безумното ти своеволие.
Недей да ми посочваш път за утре.
Не ми поставяй очила с червени хиксове във погледа.
Не ми показвай твоята посока.
Не ме моли да видя твойта истина.
Не ми пробутвай вече скъпо злободневие.
Окови на доволен и добре нахранен роб.
Решения надути в женски пазви по кориците.
Щастия, натъпкани в кутии по рекламите.
Иди си и недей да ме болиш.
Мястото ти не е там, където искаш ти.
Обричам те да вярваш само в себе си.
Заклевам те да ровиш в плодовете си завинаги.
Мъгла от самота да ти тече по вените.
Знам, че мразиш светлината на Деня.
Оставям те под нейното влияние.
Прокуждам те!
Отлъчвам те от себе си!
Име даже ще ти дам - да спъва всяко твое начинание!
Наричам те... ЧОВЕШКО ОТЧАЯНИЕ...
© Георги Колев All rights reserved.
