Mar 12, 2008, 10:56 PM

Пролет

836 0 4
Пролетта разпери нежна пелерина,
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.

Из въздуха навсякъде жужат пчелички,
на воля си играят малките сърнички.
От сън дълбок събуди се и старата Мецана,
доволна, тя на припек пак застана.

Ручейче пенливо тихо заклокочи,
а от нейде зайче сиво бързо скочи.
Ято щъркели от юг долита,
пролетта е тук, в сърцето радост сплита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...