Mar 22, 2008, 11:35 PM

Пролет

701 0 2

Пролет

 

С дъх на люляци и на зюмбюли

пътища ухаят все по-свежо.

С вкус на ябълки и дюли

чезне погледът в метежност.

 

С топъл дъжд по сетивата

наслаждавам се на топлий ден,

сред мириса приятен на житата,

в сянката на слънцето вглъбен.

 

И лястовица прехвръкна една,

устремена към залеза със полет.

И бавно потръпва земята, едва,

в прегръдките на нова пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво! Много красив стих.
    с обич, Християн.
  • Смелост е да наричаш стиховете си творчество,че и да го разделяш на периоди;>Аз,ако посмея да разделя коментарите си,то ще бъде на:
    -иронично-отричащи
    -безвъзратно-отричащи
    -иронично-одобряващи
    -безвъзратно-одобряващи
    Този ми какъв ли бе?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...