Пролет идва на бегом....
слънце силно, хиляди цветя,
вятър ме обрулва мълчешком,
сякаш птица гали ме с пера.

Времето напомня на надежда,
криела се месеци подред...
мъничко сираче се оглежда
с дрехи на получовек...

Хиляди красиви минувачи,
слънцето като кристал блести,
няколко одрипани селяци,
преоткрили своите мечти...

Малките започват да спортуват,
старите разхождат се в горите,
майките децата си милуват,
докато прибират се от работа бащите!

Хората покланят се учтиво,
говорейки с красиви пожелания...

в такива дни дълбоко се е скрило
и мъката, и всичките страдания!

... и слънцето не спира да грее,
звездите по двойки танцуват,
от радост сърце ще прелее,
от радост сълзите изплуват.

И всичко пак е толкоз цветно,
като една палитра на мечтите...
кажете ми... дали е смешно,
че искам да докосна и звездите?

Че искам да повярвам в чудесата,
нали това е нашето призвание?
Човек стреми се в небесата,

когато е обречен на страдание!