ПРОЛЕТ
Топлякът раздра и съблече
планинската бяла одежда.
Запрати със шум, надалече
потоци от светла надежда.
По стръмни бърда и дъбрави
пак хукна, гальовен и топъл,
и диря зелена остави –
пролетно-сладостен вопъл.
Тъй лудо се втурна в полята!
Не спира стремглавият полет!
С тръпка прониза сърцата
дълго сънувана пролет.
© Мария Марковска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!