ПРОЛЕТ
Топлякът раздра и съблече
планинската бяла одежда.
Запрати със шум, надалече
потоци от светла надежда.
По стръмни бърда и дъбрави
пак хукна, гальовен и топъл,
и диря зелена остави –
пролетно-сладостен вопъл.
Тъй лудо се втурна в полята!
Не спира стремглавият полет!
С тръпка прониза сърцата
дълго сънувана пролет.
© Мария Марковска All rights reserved.