Пролет 

Какво ни носиш пролет ти. 
Новото начало, а може би измамната 
надежда за промяна. Измамна - Да. 
Нима света ще спре да се върти .
Нима сезоните ще спрат да се редуват....

Тъй измамна ти си, пролет.
Само ти една надежда можеш да дадеш, 
а после някак лекомислено да ни оставиш. 
Лятото ще дойде жарко, есента 
меланхолична, ще остави чувства спящия. 
Зима ще ни стигне - бяла, смъртоносна 
и в прегръдка страшна ще ни стегне. 

Пролет, тъй измамна ти си 
и не ще се промениш. 
Блян си ти, но пък дойдеш ли,
живот ще закипи, ще се раждат чувства, 
ще събудиш спомени от зимен сън.
Пролет, връхлети ни като хала,
с мека топлина и утринна роса . 
Кръвта по вените да тръгне 
след дългия студен покой. 

Пролет, тъй измамна ти си. 
Само лъч надежда подари ни, 
по пътя прашен, труден да вървим, 
да мечтаем, да градим,  света да променим. 
Па макар да знаем, че ни водиш ти 
към залеза на нашите съдби. 

Пролет, тъй измамна ти си...