Пролет
Зимата наметна белия си шал
и на пролетта си мястото отстъпи.
След вихъра на снежен карнавал
в слънце, с усмивка светът се разпъпи.
Земята се застила с кадифе,
почуква с клюна някъде кълвач.
Младежки смях от близкото кафе,
а за късмет ми смигна коминочистач.
Надничат първите цветя наболи,
птици се реят в синьото небе.
Навред ухае на любов и пролет,
лебеди танцуват в черното море.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
