Пролет
Зимата наметна белия си шал
и на пролетта си мястото отстъпи.
След вихъра на снежен карнавал
в слънце, с усмивка светът се разпъпи.
Земята се застила с кадифе,
почуква с клюна някъде кълвач.
Младежки смях от близкото кафе,
а за късмет ми смигна коминочистач.
Надничат първите цветя наболи,
птици се реят в синьото небе.
Навред ухае на любов и пролет,
лебеди танцуват в черното море.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
