Пролет, моя обич
Пролет, моя, моя, моя,
колко те обичам!
Отворих прозореца, за да влезеш,
и седнеш до мен.
Ти нахлу, за сядане и не помисли,
подкани ме игриво вън,
задърпа ме, настоятелно ме заразбута,
и разнесе лек замайващ повей,
упояващ с цветен аромат.
Спри мига, знаеш, пристрастно те обичам!
Чаках кръговрата на сезонен цикъл,
последователно да се превърти,
отмервах минути, часове и дни,
изтощих се от броене, но сега си тук,
знаеш, търпеливо те обичам!
Ти си само моя, пролет,
моето усещане е органично,
изживявам с всяко сетиво,
любимото съприкосновение,
знаеш, сензитивно те обичам!
Приемам топлото ти съзаклятие,
ще бродя след всяка твоя стъпка,
ще виждам всичките ти знаци,
и също, като теб ще се усмихвам!
Знаеш, диво те обичам!
А как със мен се заиграваш!?
Как заплиташ нацъфтели клонки,
уж без да искаш, в моите коси,
как разцъфналите храсти,
ще издраскат най- нахално, моето лице,
как ръцете ми загряваш с топъл лъч,
как в очите ми зелени,
вмъкваш твоето зачеващо зелено!?
Знаеш, за мен не си случайна, пролет,
и знаеш, как необходимо те обичам!
Когато ми запееш, пролет, аз те чувам,
душата ми пирува с всеки звук,
прераждам се и тържествувам,
божествен танц, с теб ще изтанцувам!
Пролет, моя, моя, моя,
колко те обичам!
© Misteria Vechna All rights reserved.
