May 27, 2010, 11:55 PM

Пролетен дъжд 

  Poetry » Phylosophy
1102 1 1
На прозореца седя и пуша,
безцелно гледам някъде навън
и в ромона на дъжда заслушан,
любувам се на мокрия му звън.
А капките се стичат бавно,
заспиват тихо по стъклата,
за мен е толкова забавно
и тъй приспива тишината...
Унесен паля сетната цигара,
поемам пак отровата ефирна
и искам всичко да разкарам –
отрова за душата ми немирна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Random works
: ??:??