Mar 10, 2017, 11:26 AM

Пролетен сезон

457 0 4

На зимата не се порадвах,

защото беше студ и мраз.

На пролетта пък се зарадвах,

защото тя дойде от раз.

 

И стана бялото зелено,

и всичко тук се разцъфтя.

А ниско слънцето свалено,

в градините ни заблестя.

 

Земя гърдите си разтвори -

от топлото се изпоти.

А слънцето ѝ заговори

и зимата засекрети.

 

И щъркелите по поляни

накацаха, като врабци.

А от гнездата разлюляни

литнàха птиците - гребци.

 

Загледани във синевата,

пораснахме с един сезон.

И вятър топъл по тревата

в галоп препусна, като кон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...