10.03.2017 г., 11:26

Пролетен сезон

458 0 4

На зимата не се порадвах,

защото беше студ и мраз.

На пролетта пък се зарадвах,

защото тя дойде от раз.

 

И стана бялото зелено,

и всичко тук се разцъфтя.

А ниско слънцето свалено,

в градините ни заблестя.

 

Земя гърдите си разтвори -

от топлото се изпоти.

А слънцето ѝ заговори

и зимата засекрети.

 

И щъркелите по поляни

накацаха, като врабци.

А от гнездата разлюляни

литнàха птиците - гребци.

 

Загледани във синевата,

пораснахме с един сезон.

И вятър топъл по тревата

в галоп препусна, като кон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...