10.03.2017 г., 11:26

Пролетен сезон

451 0 4

На зимата не се порадвах,

защото беше студ и мраз.

На пролетта пък се зарадвах,

защото тя дойде от раз.

 

И стана бялото зелено,

и всичко тук се разцъфтя.

А ниско слънцето свалено,

в градините ни заблестя.

 

Земя гърдите си разтвори -

от топлото се изпоти.

А слънцето ѝ заговори

и зимата засекрети.

 

И щъркелите по поляни

накацаха, като врабци.

А от гнездата разлюляни

литнàха птиците - гребци.

 

Загледани във синевата,

пораснахме с един сезон.

И вятър топъл по тревата

в галоп препусна, като кон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...