Събуждат я природата цяла,
зимен сън що бе заспала,
пролетни напеви птичи,
зимата кожуха свали си!
О, пролет чакана,цветна;
добре си ни дошла кокетна,
даряваш ни с кокиченца уханни,
за радост и благодат призвани!
При нас остани ти за дълго,
свежест пролетно -чиста;
вяра в бъдното вдъхни ни,
с минзухари що блестят като мъниста!
© Нора Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
