Пролетни камбанки от дъжд
Куршумени облаци скриха небето
и синият космос остана зад тях.
И плътно, и ниско се спусна пердето,
кога си отиде Денят... не разбрах?!
По двора на старата бащина къща
заудряха малки камбанки от дъжд,
във детството тяхната песен ме връща
със мирис на мократа слама от ръж.
Капчукът ми пее дъждовната песен
и в тая самотност изпитвам тъга...
О, сякаш не пролет, а плачеща есен ...