Пролетно
Лястовица бяла
на прозореца почука.
Събуди ме.
Протегнах аз ръце наслука
и прозореца отворих,
като птица проговорих.
Навън ухаеше на пролет
и виждах други птици в полет,
а тя докосна ме с крила
и птицата в мен оживя.
С очички мънички, красиви,
във тях - искри небесни, живи,
тя нещо искаше да каже
и бъдещето да предскаже.
Стаята по-светла стана,
в слънчеви лъчи обляна,
себе си не разпознах.
О, Боже! Бяла бях.
Прегърна ме тогава тя
и сякаш ме дари с крила.
Политнахме. О, небеса!
Къде е раят? Чудеса...
С лястовицата запях,
щастлива с нея отлетях.
на прозореца почука.
Събуди ме.
Протегнах аз ръце наслука
и прозореца отворих,
като птица проговорих.
Навън ухаеше на пролет
и виждах други птици в полет,
а тя докосна ме с крила
и птицата в мен оживя.
С очички мънички, красиви,
във тях - искри небесни, живи,
тя нещо искаше да каже
и бъдещето да предскаже.
Стаята по-светла стана,
в слънчеви лъчи обляна,
себе си не разпознах.
О, Боже! Бяла бях.
Прегърна ме тогава тя
и сякаш ме дари с крила.
Политнахме. О, небеса!
Къде е раят? Чудеса...
С лястовицата запях,
щастлива с нея отлетях.
© Севда All rights reserved.
