Пролетно-есенна тъга
В душата искам да е пролетно,
като през март на двадесет,
в очакване на дълъг полет,
с усещане за вечен празник!
Сърцето да подскача лудо
от поглед мил, случаен,
като красива пеперуда
преди летеж безкраен.
И да не знае колко дълго
ще бъде то смутено и
да приема тихомълком
любов, дошла без време.
Да си я гледа отдалеч
и да я пази в тайно кътче,
да ù се радва в тиха вечер,
когато облаците спят.
Като през март на двадесет
в душата искам да е песен,
да бъде светло, да е празник,
но виждам... тихо идва есен!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
И път не търся-на него съм. Това е настроение, пренесено в стих. Но ти благодаря за пожеланието все пак! 
